Неврологът д-р Антоан Каразапрянов: Хомеопатията е "гимнастика" за мозъка на лекаря

Д-р Антоан Каразапрянов е един от малкото лекари у нас, които наред с традиционните методи на лечение, прилагат и недотам познати за страната ни. Покрай основната си специалност - неврологията, той практикува още хомеопатия и мануална терапия. Завършил медицинския университет в Пловдив и защитил специалност по нервни болести, повече от десет години вече той лекува заболявания на тази основа. Семеен е, с двама сина. В момента д-р Каразапрянов оглавява неврологичното отделение на Военната боланица в Сливен.
Д-р Каразапрянов, след този немалък стаж в здравеопазването, до какви заключения стигате? Болна или здрава нация сме?
- Определено българите сме болна нация и причините за това са много. От 1975 г. насам се отчита трайно и непрекъснато застаряване на населението. А колкото повече са възрастните хора, толкова повече са и болестите. Другата причина е прекомерният и непрекъснато увеличаващ се стрес, в който живеем.
Причините за многобройните болести са в изобилие
- несигурност, безработица, трудна реализация в обществото, нисък жизнен стандарт и не на последно място неправилното хранене, злоупотребата с алкохол и цигари, употребата на наркотици...
От болестите, с които се сблъскват невролозите, за коя може да се каже, че е най-тежка в социално отношение?
- Формално погледнато най-сериозната в социално отношение болест в неврологията е мозъчният инсулт. Тя е с висока смъртност и трайна инвалидизация. Най- честите причини, които водят до инсулт, са атеросклерозата, сърдечните заболявания, възпалителните заболявания на мозъчните съдове, вродените малформации на мозъчните артерии, дори употребата на хормонални противозачатъчни таблетки. Най-опасните рискови фактори са неконтролираните и неправилно лекувани артериални хипертонии, пушенето, злоупотребата с алкохол, затлъстяването, обездвижването, повишението на мастите в кръвта. Когато става въпрос за социално значимите болести на нервната система обаче не можем да пропуснем и дископатията, позната с най-различни имена - лумбаго, ишиас, радикулит, дискова херния. Това е болест на гръбначния стълб и неговите структури, а болките във врата, гърба и кръста често засягат горните и долни крайници. Може да се каже, че по масовост дископатията е на трето място
след грипа и битовия травматизъм. 80 на сто от българите поне веднъж в живота си са имали пристъпи от болки в гръбначния стълб. Това заболяване засяга най-трудоспособната възраст. Издават се болнични, струващи на икономиката ни милиарди левове, купуват се таблетки също за милиарди левове. Затова дископатията е сериозна в социално отношение болест, която обаче в повечето случаи се лекува неподходящо.
Вие сте от малкото медици у нас, които не само приемат нетрадиционните методи на лечение, но и ги практикуват като не по-малко ефикасни. Къде се крият корените на хомеопатията и с какво тя се различава от традиционната медицина?
- Думата е от гръцки произход - "хомеос" значи подобен, а "патос" - страдание. Оттам и хомеопатията се превежда буквално като "подобно страдание", "подобна болест". Тя е метод на лечение, при който на всеки болен с определена съвкупност от оплаквания се предписва лекарство, способно да причини същите симптоми и у здрави хора. В Западна Европа съвременната хомеопатия има 200-годишна история. Още Хипокрит е използвал хомеопатичния подход - "подобното да се лекува с подобно". Най-сериозен принос в историята на хомеопатията има немският лекар д-р Самуел Ханеман, който през 1810 г. публикува своя фундаментален труд "Органон на лечебното изкуство", представляващ напълно завършена лечебна система. Хомеопатичното лекарство е в безкрайно малка доза- молекули или дори следи от молекули. За разлика от традиционните медикаменти, които най-често имат подтискащи и заместителни функции, то стимулира защитните сили на човека.
Например билката арника, употребена от здрав човек, води до усещане за натъртване, мускулна треска, може дори да причини малки или големи кръвоизливи и отоци. Но хомеопатично лекарство, направено от същата билка и приложено на пациент, който е преживял някаква травма или има последици от стара травма като охлузване, натъртване и хематоми, много бързо води до възстановяване. Трудни за лечение са единствено болни с хронични заболявания. При тях трябва търпение и майсторство.
На кой метод - традиционния или нетрадиционния, отдавате предпочитания в практиката си?
- Аз съм преди всичко лекар и съм превърженик на комплексното лечение, т.е. всичко за благото на пациента. Но докато традиционната медицина върви в едно определено русло, за хомеопатията може да се каже, че е "гимнастика" за мозъка на лекаря. Отнема повече време. Но е и доказано безвредна и най-евтиният за лечение метод.
В хомеопатията няма понятие болест, а болен човек. Лекува се конкретният индивид. И докато традиционната медицина разглежда болния в повечето случаи само на ниво физически симптоми, то хомеопатията обръща внимание на трите нивa у страдащия - ума, емоциите и физическите симптоми. Защото огромна част от физическите симптоми като болка, температура, сърцебиене, треперене и т.н. започват на умствено и емоционално ниво.
Има ли болести, при които хомеопатията се оказва по-удачен метод на лечение?
- Да, това може да се каже при огромна част от острите заболявания. Най-ценни са обаче успехите при лечението на хронични болести, защото хомеопатията предлага лечение на всичко онова, което създава предпоставки за поява на болестта. Тя отлично се справя с неврози, оплаквания, свързани с климакса при жената, хемороиди и разширени вени, артрози, херпеси, брадавици, алергични заболявания на белия дроб и кожата и други.
Как се съчетават хомеопатията и мануалната терапия. Имат ли нещо общо помежду си?
- Мануалната терапия е доста по-стара от хомеопатията. Методът е бил използван от всички велики лекари в древността - Хипокрит, Гален, Авицена. На латински "манус" означава ръка, а оттам и буквалният превод - "ръчно лечение". Мануалната медицина, това е диагностика с ръце и лечение с ръце. Тя е високоефективен патогенетичен метод за лечение, понася се добре от пациентите, позволява в разумни граници да се редуцират лекарствата и така пази организма от излишно обостряне на стомашно-чревни заболявания. Освен това многократно се съкращават сроковете за оздравяване.
Затова е и предпочитан метод на лечение в много страни. Според една публикация във вестник "Фигаро" от февруари 2000г. всеки пети французин се е обърнал за помощ към мануален терапевт. А съчетанието с хомеопатия успешно стимулира организма към самовъзстановяване.
Наричат мануалната терапия още "безкръвна хирургия".
- Да, но може да се използва и друг термин - ортопедична неврология, тъй като с нея се въздейства на междупрешленните стави и комплекс от стави, ликвидира се микроизкълчването, възстановява се ставната подвижност между прешлените, изчезва болката. Същевременно мануалната терапия подобрява кръвообращението и "храненето" на мускулите. Същото се отнася и за ставите на ръцете и краката. Крайната цел на този метод на лечение е възстановяване на функциите на двигателната система, която всъщност е около 75% от теглото на човека. Всеки сам може да прецени важността на метода.
Мануалната терапия прилага ли се и другаде в страната?
- Да, разбира се. От 1970-1971г. методът се практикува официално в България, но всъщност много по-рано, от векове у нас ги е имало т.нар. от народа правячи, чекръкчии или чикъкчии. Техният ценен практически опит е използван умело в подготовката на специалисти по мануална терапия. Това за сетен път показва, че няма традиционна и нетрадиционна медицина. Има ефективно или по-малко ефективно лечение, но задължително съобразено с академичното образование.
Каква е причината хората толкова много да страдат от болки в гръбначния стълб?
- Изправеният стоеж на съвременния човек е основната предпоставка за възникване на постоянни микротравми в междупрешленните дискове, стави и връзки. Другите причини са общото обездвижване, неправилните работни пози, внезапните резки движения, охлаждане, вдигане на тежести по неправилен начин.
Вие самият как прекарвате свободното си време?
- В младежките си години бях запален филателист и музикант, но сега не ми остава време за това. Останала ми е обаче обичта към природата и увлечението по спорта. В оскъдното си свободно време съм на стадиона или в планината. Обичам също да слушам музика. Обожавам най-вече джаза. А от литературата - историческата.

Интервюто взе: Мариана Жекова