Неврологът д-р Антоан Каразапрянов: Хомеопатията е "гимнастика"
за мозъка на лекаря
Д-р Антоан Каразапрянов
е един от малкото лекари у нас, които наред с традиционните методи на лечение,
прилагат и недотам познати за страната ни. Покрай основната си специалност - неврологията,
той практикува още хомеопатия и мануална терапия. Завършил медицинския университет
в Пловдив и защитил специалност по нервни болести, повече от десет години вече
той лекува заболявания на тази основа. Семеен е, с двама сина. В момента д-р Каразапрянов
оглавява неврологичното отделение на Военната боланица в Сливен.
Д-р Каразапрянов, след този немалък стаж в здравеопазването, до какви
заключения стигате? Болна или здрава нация сме?
- Определено българите сме болна нация и причините за това са много. От 1975 г.
насам се отчита трайно и непрекъснато застаряване на населението. А колкото повече
са възрастните хора, толкова повече са и болестите. Другата причина е прекомерният
и непрекъснато увеличаващ се стрес, в който живеем.
Причините за многобройните болести са в изобилие
- несигурност, безработица, трудна реализация в обществото, нисък жизнен стандарт
и не на последно място неправилното хранене, злоупотребата с алкохол и цигари,
употребата на наркотици...
От болестите, с които се сблъскват невролозите, за коя може да се каже,
че е най-тежка в социално отношение?
- Формално погледнато най-сериозната в социално отношение болест в неврологията
е мозъчният инсулт. Тя е с висока смъртност и трайна инвалидизация. Най- честите
причини, които водят до инсулт, са атеросклерозата, сърдечните заболявания, възпалителните
заболявания на мозъчните съдове, вродените малформации на мозъчните артерии, дори
употребата на хормонални противозачатъчни таблетки. Най-опасните рискови фактори
са неконтролираните и неправилно лекувани артериални хипертонии, пушенето, злоупотребата
с алкохол, затлъстяването, обездвижването, повишението на мастите в кръвта. Когато
става въпрос за социално значимите болести на нервната система обаче не можем
да пропуснем и дископатията, позната с най-различни имена - лумбаго, ишиас, радикулит,
дискова херния. Това е болест на гръбначния стълб и неговите структури, а болките
във врата, гърба и кръста често засягат горните и долни крайници. Може да се каже,
че по масовост дископатията е на трето място
след грипа и битовия травматизъм. 80 на сто от българите поне веднъж в живота
си са имали пристъпи от болки в гръбначния стълб. Това заболяване засяга най-трудоспособната
възраст. Издават се болнични, струващи на икономиката ни милиарди левове, купуват
се таблетки също за милиарди левове. Затова дископатията е сериозна в социално
отношение болест, която обаче в повечето случаи се лекува неподходящо.
Вие сте от малкото медици у нас, които не само приемат нетрадиционните
методи на лечение, но и ги практикуват като не по-малко ефикасни. Къде се крият
корените на хомеопатията и с какво тя се различава от традиционната медицина?
- Думата е от гръцки произход - "хомеос" значи подобен, а "патос"
- страдание. Оттам и хомеопатията се превежда буквално като "подобно страдание",
"подобна болест". Тя е метод на лечение, при който на всеки болен с
определена съвкупност от оплаквания се предписва лекарство, способно да причини
същите симптоми и у здрави хора. В Западна Европа съвременната хомеопатия има
200-годишна история. Още Хипокрит е използвал хомеопатичния подход - "подобното
да се лекува с подобно". Най-сериозен принос в историята на хомеопатията
има немският лекар д-р Самуел Ханеман, който през 1810 г. публикува своя фундаментален
труд "Органон на лечебното изкуство", представляващ напълно завършена
лечебна система. Хомеопатичното лекарство е в безкрайно малка доза- молекули или
дори следи от молекули. За разлика от традиционните медикаменти, които най-често
имат подтискащи и заместителни функции, то стимулира защитните сили на човека.
Например билката арника, употребена от здрав човек, води до усещане за натъртване,
мускулна треска, може дори да причини малки или големи кръвоизливи и отоци. Но
хомеопатично лекарство, направено от същата билка и приложено на пациент, който
е преживял някаква травма или има последици от стара травма като охлузване, натъртване
и хематоми, много бързо води до възстановяване. Трудни за лечение са единствено
болни с хронични заболявания. При тях трябва търпение и майсторство.
На кой метод - традиционния или нетрадиционния, отдавате предпочитания
в практиката си?
- Аз съм преди всичко лекар и съм превърженик на комплексното лечение, т.е. всичко
за благото на пациента. Но докато традиционната медицина върви в едно определено
русло, за хомеопатията може да се каже, че е "гимнастика" за мозъка
на лекаря. Отнема повече време. Но е и доказано безвредна и най-евтиният за лечение
метод.
В хомеопатията няма понятие болест, а болен човек. Лекува се конкретният индивид.
И докато традиционната медицина разглежда болния в повечето случаи само на ниво
физически симптоми, то хомеопатията обръща внимание на трите нивa у страдащия
- ума, емоциите и физическите симптоми. Защото огромна част от физическите симптоми
като болка, температура, сърцебиене, треперене и т.н. започват на умствено и емоционално
ниво.
Има ли болести, при които хомеопатията се оказва по-удачен метод на лечение?
- Да, това може да се каже при огромна част от острите заболявания. Най-ценни
са обаче успехите при лечението на хронични болести, защото хомеопатията предлага
лечение на всичко онова, което създава предпоставки за поява на болестта. Тя отлично
се справя с неврози, оплаквания, свързани с климакса при жената, хемороиди и разширени
вени, артрози, херпеси, брадавици, алергични заболявания на белия дроб и кожата
и други.
Как се съчетават хомеопатията и мануалната терапия. Имат ли нещо общо
помежду си?
- Мануалната терапия е доста по-стара от хомеопатията. Методът е бил използван
от всички велики лекари в древността - Хипокрит, Гален, Авицена. На латински "манус"
означава ръка, а оттам и буквалният превод - "ръчно лечение". Мануалната
медицина, това е диагностика с ръце и лечение с ръце. Тя е високоефективен патогенетичен
метод за лечение, понася се добре от пациентите, позволява в разумни граници да
се редуцират лекарствата и така пази организма от излишно обостряне на стомашно-чревни
заболявания. Освен това многократно се съкращават сроковете за оздравяване.
Затова е и предпочитан метод на лечение в много страни. Според една публикация
във вестник "Фигаро" от февруари 2000г. всеки пети французин се е обърнал
за помощ към мануален терапевт. А съчетанието с хомеопатия успешно стимулира организма
към самовъзстановяване.
Наричат мануалната терапия още "безкръвна хирургия".
- Да, но може да се използва и друг термин - ортопедична неврология, тъй като
с нея се въздейства на междупрешленните стави и комплекс от стави, ликвидира се
микроизкълчването, възстановява се ставната подвижност между прешлените, изчезва
болката. Същевременно мануалната терапия подобрява кръвообращението и "храненето"
на мускулите. Същото се отнася и за ставите на ръцете и краката. Крайната цел
на този метод на лечение е възстановяване на функциите на двигателната система,
която всъщност е около 75% от теглото на човека. Всеки сам може да прецени важността
на метода.
Мануалната терапия прилага ли се и другаде в страната?
- Да, разбира се. От 1970-1971г. методът се практикува официално в България, но
всъщност много по-рано, от векове у нас ги е имало т.нар. от народа правячи, чекръкчии
или чикъкчии. Техният ценен практически опит е използван умело в подготовката
на специалисти по мануална терапия. Това за сетен път показва, че няма традиционна
и нетрадиционна медицина. Има ефективно или по-малко ефективно лечение, но задължително
съобразено с академичното образование.
Каква е причината хората толкова много да страдат от болки в гръбначния
стълб?
- Изправеният стоеж на съвременния човек е основната предпоставка за възникване
на постоянни микротравми в междупрешленните дискове, стави и връзки. Другите причини
са общото обездвижване, неправилните работни пози, внезапните резки движения,
охлаждане, вдигане на тежести по неправилен начин.
Вие самият как прекарвате свободното си време?
- В младежките си години бях запален филателист и музикант, но сега не ми остава
време за това. Останала ми е обаче обичта към природата и увлечението по спорта.
В оскъдното си свободно време съм на стадиона или в планината. Обичам също да
слушам музика. Обожавам най-вече джаза. А от литературата - историческата.
Интервюто взе: Мариана Жекова